Абортът, предизвикан от медикаменти, не е по-рисков за жените от останалите форми на прекъсване на бременността. Лекарите смятат, че жените не са по-застрашени, отколкото при оперативна намеса; много от тях дори считат предизвикания с лекарства аборт за по-щадящ. Опитът от други страни показва, че медикаментът е имал сигурно и надеждно действие при 97% от жените, без да се появят значителни странични ефекти. При останалите 3% въпреки приема на медикамента не се е стигнало до прекъсване на бременността или плодът не е бил изхвърлен изцяло. Съвсем редки случаите на кървене или инфекция.Години наред се спореше дали мифегин трябва да бъде разрешен в Германия. Медекаментът води до изхвърляне на плода след закрепването му в матката. Може да се прилага само през първите седмици от бременността, а ефектът му постепенно се губи през осмата-деветата седмица. След това вече не бива да се приема.
По политически причини хапчето за педизвикване на аборт не е било желано в Германия. Противниците му твърдели, че така абортът би ставал ,,твърде лесен” за жените. Въпреки това през ноември 1999 г. Мифегин е допуснат на германския пазар, но за да се избегнат злоупотреби, се доставят само на лекарите. Това струва на фирмата ,,Фемаген” 15 евро на пратка. През 2001 г. Фирмата прекратява разпространението на медикамента. Оттогава в Германия прекъсването на бременността с помощта на хапче става много трудно.
Логичното обяснение е, че лекарите не са печелели от изписването на медикамента, и затова почти не са го изписвали. Възнаграждението за лечението било 140 евро. 80 евро струвало хапчето – от тях лекарите не получавали нищо. Като възнаграждение за обстойните прегледи и до три посещения на пациентката на лекарите оставали само 60 евро, и то преди да бъдар обложени с данък. Прекалено малко, за да си покрият разходите за положения плод. А за оперативно прекъсване на бременността лекарите получават до 350 евро. В резултат на това много от гинеколозите дори и не предлагали възможността за аборт с хапче. През първото тримесечие на 2000 г. само 4.5% от всички аборти в Германия били предизвикани с медикаменти. Във Франция и Швеция делът им възлиза на 35%. В тези две страни прекъсването на бременността по хирургичен и медикаментозен път се възнаграждава с една и съща сума.
По този начин жените действително не са били облекчени да правят аборт с помощта на медикаменти, тъй като системата на възнаграждение дава на лекарите право на избор – да не се съобразят с желанията на пациентката или да го направят, но да работят нерентабилно. Това, което противниците на мифегинне успели да постигнат чрез морални аргументи, те постигнали, като се възползвали от законите на свободната пазарна икономика.
Размерът на хонорарите се определя от комисия, в която са включени представители на здравноосигурителните каси и лекарските съюз, работещ с договор към касите. Въпреки масовите протести и искания – например от организацията „Pro familia” и от множество лекари – след актуализирането на цените на лекарските услуги нищо не се е променило по отношение на прекъсването на бременността.
