Чистотата предпазва от алергии и сенна хрема.

Всъщност е точно обратното. Децата, които играят на улицата и се ровят в пръстта, са по-здрави – що се отнася до проява на алергии. 

Много от лекарите междувременно съветват да оставяме понякога децата да играят в мръсотията и да не измиваме веднага всичко, което малките са изпуснали на земята. 

В предучилищната възраст до голяма степен се формира имунната система. През този период тялото се учи и свиква да се справя с чуди тела и да реагира адекватно на тях. 

По-ниската честота на алергии в някогашната ГДР се обяснява с факта, че повечето деца са отглеждани в детски ясли и градини. 

Там те влизат в контакт с болестотворни микроорганизми и с чужди тела. Тялото се е научило съответно да реагира – и то не е извънредно чувствителна реакция, която може в този случай да се прояви като алегия.

Астмата и алергиите се появяват предимно в селските райони.

Начинът ни на живот през последните години е повлиян все повече от чистотата и хигиените навици. И макар че хигиената е значително подобрена, все по-често се сблъскваме с алергии. Изолираме жилищата си от шума и студа, но масовата защита срещу дразнители и студ допринася за развитието алергии срещу домашен прах. Акарите се чувстват уютно в изолираните и добре темперирани помещения, много по-добре от по-грубите, но по-добре проветрявани жилища от по-стар тип. В резултат от този съмнителен прогрес реагираме по-свръхчувствително в изолирана среда, отколкото в естествена среда с повече дразнители.

Макар че на село има повече полени, цифтящи растения и други вещества , които могат да предизвикат сенна хрема, астма и различни алергии, тези заболявания са много по-разпространени в градовете. Хората от село и жителите на селища от селски тип по-рядко имат подобни оплаквания. Вероятно постоянният контакт със съответните вещества ги предпазва от свръхчувствителна реакция на тялото. Деца, израсли сред природата, постоянно са изложени на естествен десенсибилизация. За разлика от тях при градските деца, израснали сред значително по-стерилна и бедна на дразнители околна среда, се проявяват алергии, когато внезапно влязат в допир със субстанции, с които не са свикнали. Тялото не е подготвено за този контакт и реагира прекалено силно.

Мазните храни и негостатъчната хигиена са пручуба за акнето.

Наистина не им е лесно на измъчваните от акне пубертети. Те трябва да живеят с кратерите върху лицата си и освен това получават всякакви съвети как да се хранят правилно. Трябвало да избягват както тлъсти храни, така и цитрусови плодове и шоколад, тъй като те били подхранвали досадниците върху лицата им. Много от пъпчасалите често биват обвинявани, че не обръщат внимание на хигиената. Естесрвено, че е нужно ежедневно почистване на лицето. Но прекалено честото миене нарушава киселинния баланс на кожата и не допринася за появата на по-малко пъпки.

Акнето се появява в периода на хормонални промени в организма независимо от начина на хранене и хигиената на лицето. При непочистената кожа то все пак се инфектира по-бързо и се превръща в пейзаж, върху който разцъфват множество гнойни пъпки. Акнето възниква вследствие наличието на бактерия, която в периода на хормоналните промени в пубертета се разпространява особено лесно. Уравнението „мазна кожа, разделена на мазна храна” не дава верен резултат, защото и върху най-поддържаната кожа по време на пубертета могат да се развият ужасяващи пъпки.

Абортът, предизвикан от медикаменти (мефегин, наричан по-рано RU 486), е твърде опасен за жените от медицинска гледна точка.

Абортът, предизвикан от медикаменти, не е по-рисков за жените от останалите форми на прекъсване на бременността. Лекарите смятат, че жените не са по-застрашени, отколкото при оперативна намеса; много от тях дори считат предизвикания с лекарства аборт за по-щадящ. Опитът от други страни показва, че медикаментът е имал сигурно и надеждно действие при 97% от жените, без да се появят значителни странични ефекти. При останалите 3% въпреки приема на медикамента не се е стигнало до прекъсване на бременността или плодът не е бил изхвърлен изцяло. Съвсем редки случаите на кървене или инфекция.

Години наред се спореше дали мифегин трябва да бъде разрешен в Германия. Медекаментът води до изхвърляне на плода след закрепването му в матката. Може да се прилага само през първите седмици от бременността, а ефектът му постепенно се губи през осмата-деветата седмица. След това вече не бива да се приема.

По политически причини хапчето за педизвикване на аборт не е било желано в Германия. Противниците му твърдели, че така абортът би ставал ,,твърде лесен” за жените. Въпреки това през ноември 1999 г. Мифегин е допуснат на германския пазар, но за да се избегнат злоупотреби, се доставят само на лекарите. Това струва  на фирмата ,,Фемаген” 15 евро на пратка. През 2001 г. Фирмата прекратява разпространението на медикамента. Оттогава в Германия прекъсването на бременността с помощта на хапче става много трудно.

Логичното обяснение е,  че лекарите не са печелели от изписването на медикамента, и затова почти не са го изписвали. Възнаграждението за лечението било 140 евро. 80 евро  струвало хапчето – от тях лекарите не получавали нищо. Като възнаграждение за обстойните прегледи и до три посещения на пациентката на лекарите оставали само 60 евро, и то преди да бъдар обложени с данък. Прекалено малко, за да си покрият разходите за положения плод. А за оперативно прекъсване на бременността лекарите получават до 350 евро. В резултат на това много от гинеколозите дори и не предлагали възможността за аборт с хапче. През първото тримесечие на 2000 г. само 4.5% от всички аборти в Германия  били предизвикани с медикаменти. Във Франция и Швеция делът им възлиза на 35%. В тези две страни прекъсването на бременността по хирургичен и медикаментозен път се възнаграждава с една и съща сума.

По този начин жените действително не са били облекчени да правят аборт с помощта на медикаменти, тъй като системата на възнаграждение дава на лекарите право на избор – да не се съобразят с желанията на пациентката или да го направят, но да работят нерентабилно. Това, което противниците на  мифегинне успели да постигнат чрез морални аргументи, те постигнали, като се възползвали от законите на свободната пазарна икономика.

Размерът на хонорарите се определя от комисия, в която са включени представители на здравноосигурителните каси и лекарските съюз, работещ с договор към касите. Въпреки масовите протести и искания – например от организацията „Pro familia” и от множество лекари – след актуализирането на цените на лекарските услуги нищо не се е променило по отношение на прекъсването на бременността.

Ако законодателството за абортите бъде либерализирано, броят на абортите ще нарасне.

Ако се обосновем с досегашния опит на много други страни, до това няма да се стигне. Например във Франция, Белгия, Холандия и Люксембург и в скандинавските страни абортите бяха постепенно либерализирани през втората половина на 20 век. След това не се стигна до увеличаване на абортите, както се опасяваха критиците, а броят на прекъснатите бременности остана до голяма степен непроменен.

Това може да се докаже конкретно за отделните страни: изследователите смятат, че по цял свят процентът на абортите се колебае между 32 на 1000 жени и на 46 на 1000 жени, като в тези изчисления са включени всички жени на възраст между 15 и 44 години. Най-висок процент отбелязват бившите съветски републики, 112 аборта на 1000 жени, в някои източноевропейски страни дори 186 на 1000. И обратно, в Холандия, известна с най-либералните си закони за абортите, има средно само пет аборта на 1000 жени.

Не е вярно, че жените предпочитат да правят аборт, както твърдят противниците на либералните закони  за абортите, и че само чакат облекчаването на законите. Освен това опитът показва: когато една жена наистина иска да направи аборт, тя ще намери начин да го направи навсякъде – независимо от законовите разпоредби.